скачать книгу бесплатно
Няколко минути по-късно пристига Родриго и ние слизаме да го посрещнем. Сбогуваме се пред входа и му махам, докато той излиза от колата. Той наистина е красив. Рус, висок, със светли очи. Не е като мъжете, с които тя обикновено излиза, но са хубава двойка. Лаис е красива и висока. Усмивката й кара всички останали да се смеят. Тя е прекрасна приятелка и се надявам да намери свестен мъж, който да се грижи за нея.
- Марина, нали? - пита ме и аз се усмихвам, защото съм свикнала хората да грешат името ми.
- Мариана. Как си?
- Съжалявам! Мариана! Аз съм добре, а ти как си? Той се усмихва и ние с Лаис гледаме развълнувано.
- Добре съм. Е, аз се прибирам. Чао, Лаис.
Прегръщам я и прошепвам:
- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо, разбра ли?
- Добре.
- Чао, Родриго! Махвам с ръка и отивам в апартамента си, като си тананикам една песен, докато моята приятелка излиза на среща с новото си попадение.
Каду
Стигам до офиса по-рано от обикновено. От събота съм неспокоен. След като закарах Мари у тях, се прибрах вкъщи, качих се в леглото и спах до вечерта. Когато се събудих, взех душ и се каних да й се обадя, когато домофонът зазвъня. Беше портиерът, който ме уведоми, че брат ми, снаха ми и племенниците ми са пристигнали. Пуснах ги да се качат и реших да й се обадя, след като си отидат.
Зека е по-възрастен от мен и е женен за Лусиня от пет години. Имат тригодишни близнаци. Ние сме много близки и ги считам не само за семейство, но и за приятели.
Направих вечеря и в един момент започнах да споделям твърде много и да говоря за Мари. Не им казах коя е, просто казах, че срещнах едно момиче и им казах къде живее. Те чуха цялата история, но Лусиня изглеждаше притеснена.
- Каду, мислиш ли, че си струва да започнеш връзка с това момиче?
Объркан съм от това, което казва тя.
Почти не я познаваш и тя не е от нашите социални среди. Освен това живее толкова далеч. Ако съдя по това къде живее, тя определено е от по-бедно съсловие - казва тя и брат ми кимва в знак на съгласие.
- Ако взема предвид казаното от Лусиня, тогава трябва да се съглася. Не искам да съдя, братко, но ти си „добър улов“ за жените. Имаш пари, ръководиш популярно списание... Не знам, но мисля, че трябва да помислиш дали наистина искаш да се обвържеш с човек, който може да е с теб само заради парите - каза той.
Започнах да мисля за снощи и си спомням дребните коментари, които привлякоха вниманието ми... Знаех, че са прави. Наистина беше рисковано, независимо колко бях очарован. Не толкова заради това къде живее, а заради самия факт, че тя и аз работим заедно.
- Съжалявам, Каду, но това ми напомня за случилото се с баща ми. - казва тя и аз кимвам в знак на съгласие. Бащата на Лусиня се забърка с момиче, което приличаше на ангел. Тя беше сладка, мила и деликатна, но в крайна сметка едва не го разори.
Когато си тръгнаха, се замислих и реших да не се обаждам. Спомнях си колко сладка и нежна е и реших, че е невъзможно да се преструва, но също така не можех да спра да мисля за онази целувка в леглото ми. Тя ме побърка. Тя се превърна от коте в тигрица само за миг и това доказва, че брат ми и снаха ми може би са прави.
В неделя, след като много мислих, реших да сложа край на всичко, което се случи между нас в понеделник сутринта. Не исках да загубя асистентката си заради връзка, която може да завърши зле или дори да ми навреди.
След като прекарах в офиса си около час, чувам шум в съседния офис. Тя е тук. Вземам телефона и й се обаждам.
- Мариана, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?
- Разбира се, един момент само.
След по-малко от пет минути тя влиза усмихната и носи подноса за кафе. Когато ме поглежда, усмивката й леко се помрачава. Усещам стягане в гърдите, но се придържам към плана.
- Седни, ако обичаш - казвам, като посочвам стола пред мен. Тя сяда и ме поглежда с големите си кафяви очи. Казвам всичко, преди да се уплаша. - Мариана, много мислех за това през уикенда. Трябва да се извиня. Преминах границата, а не трябваше да го правя. Работим заедно и нещата може да се усложнят.
Гледам някъде зад нея, защото нямам смелостта да я погледна в очите. Вниманието ми е привлечено от тих стон и виждам, че тя е навела поглед и е покрила устата си с озадачено изражение. Боли ме стомахът, но вече няма връщане назад.
- Исках да те помоля да забравиш какво се случи миналия петък и...
Не мога да довърша.
Тя става, поема дълбоко въздух и казва:
- Разбира се, Карлос Едуардо. Няма проблем. Трябва да отговоря на няколко имейла, които получихме през уикенда. Това ли е всичко? - пита тя, а аз кимам.
- Разбира се, Мариана. Благодаря ти - казвам аз, изненадан от реакцията й. Тя излиза от стаята без да каже и дума и затваря вратата. Чувствам се зле, сякаш тази врата е бариера между мен и нещо, което искам силно, въпреки че може да ми навреди. Надявам се само, че няма да съжалявам за това по-късно.
МАРИ
Заключвам се в тоалетната и чак тогава се поддавам на емоциите. Това са неконтролируемите сълзи на разбитото ми сърце, на разочарование и срам. Не мога да повярвам, че това се случва. Защо изобщо си направи труда да ме потърси и да настоява за това, ако дори не се интересува от мен? Глупачка! Глупачка! Глупачка! Сигурно си е помислил, че съм просто поредното глупаво бедно момиче, което лесно ще примами.. Докато все още плача, вадя телефона си от джоба си и изпращам имейл на Лаис.
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: Помоооощ !!!!!!
Смазана съм. Той просто ме заряза.
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: Помоощ !!!!!!
КАКВО??? Ще сритам този глупак. Къде си? Не те е уволнил, нали?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Не!! В тоалетната съм, без дъх и плача като бебе. Искам да се прибера вкъщи и да се скрия. ТОЛКОВА СЪМ ГЛУПАВА !!!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Не! Ще поемеш дълбоко въздух, ще измиеш лицето си, ще сложиш малко грим и ще работиш така, сякаш нищо не се е случило. Ще ти изпратя нещо. Ще си прекараме вечерта с много сладолед. Човече, не мога да повярвам, че този идиот направи това!
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE:RE: Помоощ !!!!!!
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: Помоощ !!!!!!
Опитай се да го погледнеш от друг ъгъл - той е идиот. Той е богат негодник с малка пишка. Заслужаваш нещо по-добро.
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
О, скъпа. Не е малка
От: Лаис Менезес
До: Мариана Коста
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
Ах ти, кучко! Каза, че не си спала с него!
-
-
-
-
PS: Голяма ли е?
От: Мариана Коста
До: Лаис Менезес
Тема: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: RE: Помоощ!!!!
Не съм! За каква ме мислиш? Хахахахахаха, но усетих.
-
-
-
-
PS: Да, доста е голяма!
Денят ми е съсипан. В депресия съм и нямам търпение да се прибера вкъщи, но трябва да съм силна, въпреки че вътрешно се разпадам. Каду прекарва цялата сутрин заключен в офиса си. Този глупак ми изпрати имейл с молба да отменя всичките му срещи. Почти един час след случката в банята, получавам пакет от куриер.
- Странно! Не съм поръчвала нищо!
В пакета има малка кутия. Вътре намирам пет шоколадови блокчета и ръкописна бележка с няколко сърца, нарисувани в нея. Скоро осъзнавам какво е:
Шоколад, за да ти стопли сърцето!
Да, знам, че боли, но не забравяй, че да те зарежат може само да ти помогне. Горе главата, момиче! Ще получиш това, което ти се полага. Обичам те!
Лаис
По обяд ставам, когато чувам шум от кабинета му, и хуквам към тоалетната, за да не го срещам. Не ми се яде и не искам да напускам офиса. Просто искам този ден да приключи. Но все още не съм готова да се изправя срещу него. Плача още малко в тоалетната и когато наближава времето, когато той обикновено се прибира, се успокоявам, нанасям грим и вдишвам няколко пъти.
Следобедът се проточва. Той не напуска офиса си и съм благодарна за това. Комуникираме единствено по имейл и си отдъхвам с облекчение, когато денят приключва. Взимам нещата си и когато съм готова да си тръгна, почуквам на вратата на глупака и я оставям леко отворена, както правя всеки ден.
- Извинявай - казвам аз с изненада, когато виждам стола му обърнат към прозореца вместо към компютъра както друг път. Обръща се към мен, сякаш изненадан да ме види там. - Тръгвам си. Имаш ли нужда от нещо?
Опитвам се да звуча възможно най-професионално.
- Не...можеш да тръгваш, Мариана - отговаря той и аз кимам. Когато затварям вратата, той ме извиква отново.
- Мариана?
- Да? Отварям отново вратата. Сърцето ми бие толкова учестено, сякаш току-що съм участвала в маратон.
- Добре ли си? - пита той, а аз искам да ударя юмрук в лицето му. Прекарах целия ден, като се опитвах да овладея емоциите си, за да мога да говоря с него, преди да си тръгна, а той реши да развали всичко точно когато почти бях успяла? Вдишай и издишай, Мари.
- Дали съм добре? Да, разбира се. Защо да не съм? - питам, като успявам да запазя гласа си равнодушен. - Съжалявам, но бързам. Имам работа.
- Разбира се. Лека нощ!
- Лека нощ - отговарям аз, след което затварям вратата.
Каду
Прибирам се вкъщи разстроен, но не знам точно защо. Би трябвало да се радвам, че Мари прие толкова добре разговора за нас. Но истината е, че се чувствам тъжен. Влизам в апартамента си, свалям вратовръзката и костюма си и влизам направо под душа. Взимам дълъг душ и когато съм готов, увивам кърпа около кръста и обикалям къщата. В тишината мезонетът изглежда твърде голям за мен. Отивам до бара и си сипвам уиски. Изпивам го на една глътка и решавам да си легна. Вероятно съм уморен, това е всичко. Отивам в стаята си, лягам и затварям очи. В същото време ме лъхва аромат на сладък парфюм и си спомням едни изразителни кафяви очи. По дяволите. Обсебен съм от една жена, само защото не мога да я имам. Мобилният ми телефон звъни и го взимам от нощното си шкафче. Обажда се Мигел.
- Здрасти, човече!
- Каду, какво става? Опитах се да ти се обадя днес, но госпожица Дракон не ме свърза.
