скачать книгу бесплатно
Взимам бърз душ и търся нещо, което да облека. В петък вечер оставям елегантната и професионална Мариана зад гърба си, както и нейните костюми и рокли, и ставам Мари, радостното и игриво момиче.
Избирам избелели тесни дънки, черна блестяща тениска и обувки на токчета. Изсушавам косата си, като я оставям пусната на вълни, съвсем различна от начина, по който я нося в офиса. Докато се гримирам, включвам уредбата и се опитвам да пея, дори и фалшиво.
Много съм музикална. Обичам всички видове музика и да пея и танцувам. Ето защо петък вечер e такова събитие за мен. Петък вечер е единственото време, в което мога да освободя цялата енергия, която трупам в себе си през цялата седмица.
Нанасям грима си, като подчертавам очите си с очна линия и лек нюанс червило на устните си. Поглеждам се в огледалото и съм доволна от купонджийката Мари, която виждам. Затварям малкото портмоне, когато ми звъни мобилният телефон.
- Мариана, ти имаш майка, знаеше ли това? - казва майка ми, смеейки се.
- Здрасти, мамо. Знам! Как си?
- Добре съм! Ще излизаш ли с Лаис? Тя каза на майка си, че отива в Лагоа.
Нашите майки винаги клюкарстват и заговорничат, за да получат информация от нас.
- Да, така е. Всъщност тъкмо излизах, мамо. Отиваме на концерт.
- Грижи се за себе си, скъпа. Вземете такси.
- Ще вземем. Доскоро, мамо - казвам, развеселена от разговора ни. Тръгвам към сградата на Лаис, като все още си тананикам.
След като чакаме почти четиридесет минути докато Лаис се приготви, най-накрая се обадихме на Луис - таксиметровия шофьор, на когото се доверихме да ни кара до и от всеки купон. Ние сме развълнувани, смеем се и се шегуваме през целия път, докато Лаис изведнъж става сериозна.
- Какво? - питам притеснено.
- Не знам, имам... странно чувство.
- Странно в какъв смисъл? Боже Господи! Мразя тези глупости за шесто чувство - оплаквам се аз. Изглежда, че всеки път, когато някой каже, че има странно чувство, нещо лошо се случва. Луис ме поглежда и се кръсти три пъти.
- Не знам. Сякаш нещо лошо ще се случи, разбираш ли? Нещо голямо.
- Може би ще си намериш гадже - казва Луис и двамата се смеем.
- О, Луиз, не мисля така. Това място, където отиваме, е пълно с богати хора. Дори няма да ни погледнат. Когато кажем къде живеем, те ще бягат в противоположна посока от нас. Ние просто ходим там, за да танцуваме и да се забавляваме - казва Лаис и се смеем.
И е права. Почти всеки път, когато излизаме и се срещаме с момчета, ако те живеят в южната част на града, това е задънена улица. Знаехме, че местоположението оказва влияние, но беше разбираемо. Те живееха далеч и имаше много красиви жени, които живееха по-близо. Никой мъж не иска да мине през такива трудности. Освен ако не е луд по някого.
- Те губят. Ти си мила, хубава и работиш. Ако синът ми беше малко по-голям, щях да му кажа да избере една от вас за гадже - казва Луис и двете се смеем при мисълта за дванадесетгодишния му сладък син.
След малко минаваме през тунела и виждаме красивия квартал Лагоа. Времето е топло, а звездната нощ обещава забавна вечер. Луиз спира таксито пред бара, плащаме му и ни казва да се обадим, когато сме готови да се върнем. Такава е нашата уговорка.
„Барзиньо” е стара тухлена къща, която някога е била частен клуб. Барът е на приземния етаж, масите са пълни с хора, отпиващи от напитките си. На последния етаж има дансинг и малка сцена.
- Искаш ли нещо за пиене, Мари? - пита Лаис. Поклащам глава в знак на отрицание, тъй като си умирам да се кача горе и да потанцувам. Тя се смее, като вече ми чете мислите. Изкачваме се по стълбите, пълни с хора.
Групата свири една от любимите ми песни. Тъкмо стигнахме, но с Лаис вече танцуваме и пеем. Когато музиката се забавя, разбирам колко силно копнея за някой, който да ми прави компания. Като цяло съм се разочаровала от връзките, но би било хубаво да има някой, с когото да танцуваме бавни танци.
Часовете минават и ние пеем на всяка песен, която свири страхотната група. С Лаис танцуваме, говорим и се смеем.
Пея, когато ме завладява най-странното чувство. Това е странно усещане, сякаш някой ме вика, но не мога да разбера откъде идва усещането. Оглеждам се и не виждам нищо, но усещам пеперуди в стомаха и студено изтръпване в тила. Ако бях пила, щях да го отдам на пиянството, но не бяхме близвали нищо. Тогава виждам едни съблазнителни, познати кафяви очи. Когато виждам трапчинките му, изведнъж ми се завива свят.
Какво трябва да направя ... тук в клуба готиният ми шеф ме зяпа, сякаш съм голям сладолед? Разбира се, направих единственото, което можах… Избягах!
КАДУ
Обикновено не излизам в петък вечер, особено след пътуване. Но Родриго толкова настояваше, че не можах да откажа. Един от нашите приятели от университета има рожден ден и „Барзиньо” е близо до нас.
- Ще отидем, ще постоим час-два и след това ще се приберем у дома. Остаряваш, човече! - оплаква се Родриго. Най-накрая се съгласявам да последвам. По-лесно е от това да кажа „не“ и да прекарам остатъка от живота си, слушайки за това.
След полета си се отправям към вкъщи и вземам бърз душ. Дори не си правя труда да се обръсна. Обличам чифт дънки и бяла риза.
Това, което очаквах да бъде спокойна вечер с приятели, бързо се превърна в нещо друго. Тъкмо бях влязъл в клуба, когато усетих нещо във въздуха. Беше обезпокоително, сякаш нещо щеше да се случи. Огледах се. Родриго ни разказваше забавна история и тогава я видях. Е, поне мисля, че я виждам. Тя изчезва толкова бързо, колкото се появи. Сигурен съм, че видях Мари да танцува. Не може да съм толкова обсебен от нея, че да си представям разни неща.
Оглеждам внимателно мястото и не я виждам. Боже, може би наистина се побърквам. Вдигам рамене, опитвайки се да забравя усмивката й, когато Родриго обявява, че отива на лов за жени. Смея се на коментара му и го гледам, опитвайки се да разбера коя ще бъде неговата „жертва“. Сърцето ми започва да бие бързо и за секунда мисля, че ще трябва да се бия със собствения си приятел, но след това той се обръща, за да говори с блондинката до нея. Да, нея. Знаех, че не съм луд.
Оставам там, където тя не може да ме види и само гледам. Тя изглежда толкова различно от онази Мариана, с която работя. Тя е красива и секси, облечена добре и отпусната. Групата свири и тя пее разпалено, сякаш е на микрофона.
Няколко минути просто стоя там и се възхищавам на жената, която без усилия е откраднала вниманието ми, както никой друг досега. Смешно е, защото Мари не е като жените, с които обикновено излизам. Те обикновено са много слаби, руси или рижави, нагласени, така че да привлекат вниманието ми. Тя е нещо съвсем друго. Да, тя е добре облечена и има грим, но изглежда истинска, като жена с красиви форми, а не празноглава кукла.
Не съм от типа момчета, които правят компромиси. Никога не съм срещал някой, с когото да си струва да градя връзка. Изглежда, че повечето жени, с които се срещам, просто се интересуват да бъдат видяни с някой влиятелен мъж, да си намерят богат съпруг или да позират за корицата на „Бъди“... но Мари изглежда различна.
Докато групата свири следващата си песен, аз я гледам как пее. Нещо в начина, по който изрича думите „желанието за безкрайни целувки“ запалва искри в нея. Очите й сякаш променят цвета си. Това ме кара да последвам импулса си - трябва да я последвам. Вървя в обратна посока, опитвайки се да я изненадам. Като се приближавам в гръб и преди да я уплаша, прекарвам ръка около кръста й и изпявам следващите редове в ухото й.
Каду
Познат ли ви е онзи момент, в който усещате, че светът е спрял? Все едно някой натиска пауза с дистанционно и изведнъж всичко около вас просто престава да съществува?
Да, и аз не знаех какво е усещането, докато не усетих ръката на Каду около себе си и не го чух да пее в ухото ми.
Естествено веднага изтичвам към тоалетната. Лаис ме разтърсва и ми казва да дишам, защото се държа сякаш съм си загубила ума. Е, не ме гледайте така. Знаете ли откога съм без гадже? От две години! Последната ми връзка завърши болезнено. Той наистина беше ревнив и оттогава не вярвам на никого. И определено никога не съм целувала някой като Каду. Никога. Със сигурност щях да си спомня, дори ако беше само небрежна целувка.
Лаис ми казва да вдишвам и издишвам, както в онова видео. След това тя ми казва, че съм глупава и трябва да се държа като пораснала жена, каквато съм. Успявам да се успокоя и да се върна с нея на дансинга, опитвайки се да изглеждам спокойна, но всичко, което искам, е да се върна у дома. Страхувам се от това, което ще почувствам, ако се се забъркам, дори сега да изглежда като невинен флирт. Защото знам, че той е от онези мъже, които ми спират дъха за секунда. Да не говорим, че той ми е шеф!
Излизаме от банята и аз се оглеждам, но него го няма. Може би беше плод на въображението ми? Не мога да повярвам, че съм стигнала до там, че да си въобразявам несъществуващи неща. Обхождаме дансинга за всеки случай и най-накрая мога да се отпусна, тъй като не откривам готиния си Голям шеф никъде. Въздъхвам с облекчение и оставям музиката да ме води. Групата е наистина добра и свирят музиката, която харесвам.
Но по време на една романтична песен всичко се променя. Отново усещам това напрежение. Пеперуди в стомаха ми. Студени тръпки по гръбнака ми. Оглеждам се и не виждам нищо. Лаис разговаря с някакъв готин тип, който я сваля. Продължавам да танцувам сама, докато не усещам ръка, която се увива около мен, и не чувам дрезгав глас в ухото си.
Опитвам се да се отдръпна, но той не ми позволява.
- Остани с мен, Мари. Искам да танцувам с теб - прошепва ми Каду в ухото и не мога да откажа. Всъщност не мога дори да говоря. Онемяла съм и краката ми са омекнали. Ако ме пусне, ще падна като парцалена кукла.
Той ме държи близо до себе си. Той е горещ и дори по-мускулест, отколкото очаквах. Вероятно тренира много, щом има такова тяло и това изведнъж ме кара да се чувствам несигурна. Не ми харесва, че ръката му е увита около кръста ми. Той ще усети всички излишни килограми, които бих предпочела да скрия. По дяволите.
Усещам как помирисва косата ми. Диша дълбоко и ме придърпва към себе си. Тогава всичко около нас изчезва и оставаме само ние. Той ме държи с една ръка, а с другата гали врата, косата и лицето ми. Музиката продължава. Лаис и онзи тип са точно до нас, целуват се, сякаш нищо друго няма значение, а аз съм в клуб, танцувайки с готиния си шеф и не знам какво да правя. Това променя всичко, но въпреки че ме плаши, просто не мога да се сдържа. Докосването му е сладко, деликатно и топло. Той се опитва да ме опознае до най-малкия детайл, без да е прекалено настоятелен от първата среща.
Обръща ме с лице към него, като отново ме държи за кръста. Едва чувам музиката около нас. След това той отново пее в ухото ми. Това е песен за желанието и необяснимите чувства. Това, което преживяваме тук, не подлежи на обяснение. Не мога да дам такова, дори да исках.
Устните му оставят следи по ухото и врата ми. Докосването му е много нежно, но предизвиква едно от най-силните усещания, които някога съм изпитвала. Устните му оставят следа от нежни целувки, а брадата му ме драска.
Минават часове и дори не усещам времето. Когато осъзнавам колко е късно, това е само защото Лаис ме вика и ми казва, че е време да тръгваме.
- Скъпа, ще те заведа у дома - казва й мъжът, когото целува, но тя поклаща глава и се усмихва.
- Няма нужда. Наистина е далеч от мястото, където отиваш. Освен това вече изпратих съобщение на таксиметровия шофьор, който идва да ни вземе.
Те продължават да говорят и Каду ме обръща с лице към себе си.
- Остани с мен, Мари. - казва той. По дяволите, изкара ми акъла.
- Да остана с теб? Аз ... Аз обикновено не... - опитвам се да обясня, че не съм толкова лесна колкото жените, с които обикновено излиза, но той ме прекъсва.
- Не, хубавице. Няма да правим друго освен това, което вече правим. Просто искам да те държа в обятията си още малко. Не съм готов да те пусна.
Гласът му е още по-тих и той ме гледа в очите, сякаш се тревожи какво ще кажа.
- Но тогава...как ще се прибера... - казвам аз и той отново ме прекъсва.
- Ще те закарам.
- Живея доста далеч, Каду - обяснявам аз, но той поклаща глава.
- Не и с кола. Още по-малко, ако си на мотоциклет. Моля те. - помоли той, а аз не мога да откажа.
- Лаис, ти върви - казвам на приятелката си.
- О, БОЖЕ МОЙ! Какво? Сигурна ли си, скъпа? - пита тя, изненадана от неочакваното ми поведение.
- Не...но не мога да откажа... Дори не знам защо - казвам и тя се усмихва. - Просто искам да остана с него още малко. Тя ме гледа изненадано, след това кима и ме прегръща.
- Обади ми се, ако имаш нужда от нещо - казва тя и след това му казва:
- Ако не знаех, че те познава, никога не бих я оставила, но тъй като се познавате от известно време...
- Не се притеснявай. Ще се обадя. Сбогуваме се и тя тръгва към таксито с момчето, чието име е Родриго, както разбирам по-късно. Обръщам се към Каду, който се усмихва и показва трапчинките си.
- И сега? Барът ще затвори - казвам аз, опитвайки се да разбера къде иска да ме заведе в три сутринта.
- Гладна ли си? - пита той и аз се усмихвам в знак на потвърждение. Той ми се усмихва, притиска ме здраво и ми казва в ухото:
- Хайде. Нека вземем нещо за ядене. Като хваща ръката ми, той ме дърпа към изхода. Чувствам се лека до него, сякаш мога да летя.
Това определено е най-удивителният момент, който някога съм преживяла с някого през целия си живот. Каду ме кара да изпитвам всички тези емоции и имам чувството, че бих отишла навсякъде с него, стига да поиска.
Каду
Аз съм опитен мъж, излизал съм с актриси, модели, успешни бизнес дами. Но през цялото това време никоя от тях не ме е карала да се чувствам както Мари. Може да се повтарям, но тя е специална. Тя е сладка и забавна и никога не съм бил с някой, който се държи с мен като нея, сякаш съм обикновен човек.
Не че съм знаменитост или нещо такова. Но повечето хора са много внимателни около мен, защото съм главен редактор на едно от най-продаваните списания в страната. Но не и тя. Мари се държи с мен така, както с всеки друг.
Напускаме „Барзиньо”, хванати за ръце. Сега е малко хладно, тъй като е посред нощ и усещам как тя трепери до мен. Придърпвам я и я топля с тялото си. Вървим пеша до паркинга, като се държим за ръце и аз се проклинам, че реших да дойда с мотоциклет. Слава богу, че не отиваме далеч.
Спираме до мотора ми и тя го поглежда уплашено. Очаквах комплимент, но тя ме изненадва за пореден път.
- Ще се качим на това? - пита тя и аз съм шокиран, когато тя нарича моя Харли „това“.
- Това е Харли и да, ще се качим на него - казвам, като й давам каската. Тя гледа ту мен, ту каската, сякаш няма идея какво да прави с нея.
- Това се слага на главата, хубавице - шегувам се и я щипвам за носа.
Тя се смее и казва:
- Знам, просто никога досега не съм носила. Не знам как да я сложа.
Тя навежда поглед, бузите й се зачервяват и усещам как сърцето ми се свива.
- Ела тук, ще ти помогна - отговарям аз и тя се приближава. Вземам каската от нея и я слагам на главата й, като се усмихвам през цялото време. Изчаквам да се качи на мотоциклета, когато е готова. Усещам нежните й ръце на кръста ми и преди да тръгна, казвам:
- Трябва да ме хванеш по-здраво или ще паднеш. Тя ме хваща малко по-здраво и аз се усмихвам. - По-здраво, хубавице. Дръж ме така, сякаш съм твоето плюшено мече - шегувам се аз, а тя се смее.
- Ти си твърде голям за плюшено мече и не достатъчно мек - отвръща тя и аз потръпвам, когато усещам тялото й прилепнало към моето, докато ме държи здраво.
- Аз съм мускулесто плюшено мече - шегувам се аз и тя се смее.
- Точно така. Никога не бих си взела мускулесто плюшено мече - казва тя и този път аз съм този, който се смее.
- И защо така?
- Просто ме погледни! Не съм точното олицетворение на добра форма, Каду. Мразя да ходя на фитнес - казва тя и усещам доза несигурност в гласа й.
- И не е нужно. Ти си красива каквато си - казвам и я хващам за ръка. Запалвам мотора и отивам в Леблон - второто ми любимо място в света.
Моят дом.
МАРИ
Минаваме през лагуната Родриго де Фрейтас и макар да обичам прекрасната гледка, всичко, за което мога да мисля, е горещото тяло, за което се държа. Нервна съм и пеперудите в стомаха ми се превръщат в ято луди птици. Нямам представа къде ме води, но както каза той, и аз не се чувствам готова да се сбогувам. Докато чувствам жуженето от мотора, мисля как ще потръгнат нещата оттук нататък. Въодушевена съм, но също така се страхувам. Все пак той ми е шеф и нямам представа какво ще правим оттук насетне.
Караме, докато стигаме до Леблон. Той паркира в гаража на изискана сграда близо до плажа. След като спира, слизаме от мотоциклета и той ми помага да сваля каската. Докато я поставя обратно на мотоциклета, аз се опитвам да оправя косата си, която в момента вероятно изглежда ужасно. Потръпвам нервно, но когато той се обръща и ме поглежда в очите, губя представа за всичко. Погледът му е напрегнат. Никога не съм виждала някой да ме гледа по този начин. Чувствам, че той се опитва да научи всичките ми тайни. Погледът му се насочва към устните ми и когато си мисля, че най-накрая ще ме целуне, той просто облизва устните си, усмихва се и ми подава ръката си, за да го последвам. Чувствам се объркана, привлечена и омагьосана. Никой от другите момчета, с които съм излизала, не се е държал така в мое присъствие и се чувствам...прелъстена.
Хващаме се за ръце и той ме отвежда до асансьора, натиска бутона за последния етаж и се обръща към мен. Аз се усмихвам и той ми се усмихва. Като ме придърпва към себе си, той опира чело в моето.
Издишва дълбоко и казва:
- О, Мари... Какво ще правя с теб?
Преди да мога да отговоря, асансьорът се отваря и той го задържа, за да изляза. Тогава отново ме хваща за ръка. Минаваме през малък коридор само с две врати, по една от всеки край. Вървим към едната. Той изважда ключодържател от джоба си и отваря вратата. Разбира се, само дето не припадам, когато виждам колко невероятен е апартаментът му. Толкова е красив и така добре украсен, че стоя до входа, защото се страхувам, че случайно ще се блъсна в нещо и ще го счупя. Аз съм непохватна като слон в стъкларски магазин.
Той се разхожда из стаята и когато осъзнава, че не го следвам, се обръща и ме поглежда с насмешка.
