скачать книгу бесплатно
- Заради глупавия дневник. - подигра се Кат. - Очевидно той се е страхувал, че няма да понесем написаното, защото сме прекалено докачливи.
Майкъл поклати глава. Знаеше, че докато двете семейства не разрешат различията си, той ще бъде по средата.
- Добре. Докато действаме по въпроса с вампирите, ще се оглеждаме и за следи от изчезването на Мика.
- Логично е Мика да се върне сам. Винаги го прави. - сви рамене Куин.
Кат погледна през прозореца, като все още изпускаше пара. Как се осмелява Куин да намеква, че момичетата не трябва да се месят? Могат да държат Алисия настрана, ако искат, и може би трябва, тъй като тя е по-малка от всички тях. Но ако се опитаха да спрат нея, тогава ги очакваше голяма изненада. Проблемът беше, че сега се тревожеше и за Мика.
Куин трябваше да остави всичко и да им се обади. Той знаеше, че те ще помогнат въпреки различията си. Какво като бащите им се бяха избили... Греховете на бащите не трябва да се стоварват върху децата им.
Макар тя да не знаеше, Уорън мълчаливо се съгласи с Кат. Куин трябваше да им се обади веднага щом Мика изчезна. Беше съвсем наясно с горещите спорове между братята. Противоречията обикновено завършваха със затръшване на вратата от Мика и изчезване за няколко дни... Но не и седмици.
Стивън и Ник поддържаха връзка от години и Ник го осведомяваше за семейството на пумите. Когато Мика и Куин се караха, Мика винаги казваше на Стивън къде отива, ако няма да го има повече от ден. Този път Мика не каза нищо на никого, което означаваше, че няма да се бави толкова.
- След опасното вампирско гнездо, което аз и Стивън намерихме в църквата, никой не трябва да излиза сам тази вечер. Трябва да образуваме двойки. - Каза Куин, като смени темата.
Стивън се почувства странно, когато през съзнанието му премина образът на момичето, което беше намерил и изгубил онази нощ.
- Мисля да отида там довечера и да се уверя, че църквата е чиста. Може да сме пропуснали нещо.
- Ще отида със Стивън. - предложи Ник, тъй като искаше да прекара време със стария си партньор по злодеяния.
Кат се паникьоса, когато пресметна нещата. Майкъл без съмнение ще отиде с Кейн, а тя определено не искаше да е в отбора на Кейн, защото той въобще не беше стабилен. Оставаха Уорън и Куин.
- Ще отида с Уорън. - каза Кат.
- Не. - поправи я Уорън. - Трябва ни някой, който да наглежда клуба.
- Това, че съм момиче не означава, че не мога да се справя. - предупреди ги Кат и спокойно излезе от стаята.
Всички мъже в стаята се снишиха, когато тя леко затвори вратата след себе си.
- По дяволите. - прошепна Ник. - Искаше ми се да беше затръшнала вратата.
Стивън и Куин не бяха виждали Като от години, но много добре си спомняха нрава й. Беше десет пъти по-добре да избухне, отколкото това да затвори леко вратата. Тя беше ядосана... Не, много повече от ядосана. Беше бясна.
- Ще се обадя на Девон и ще го информирам какво се случва. - заяви Уорън и извади телефона от джоба си. Не искаше да причинява това на брат си, но ако не си домъкнеше задника вкъщи, скоро можеше да няма дом, където да се върне. Като натисна бутона за бързо набиране, той влезе в друга стая, която водеше към спалнята.
Уорън изчака няколко сигнала. Накрая някой вдигна и незабавно последваха ругатни.
- Какво искаш по дяволите? - попита Девон със замаян, но щастлив глас.
Уорън набързо предаде какво се беше случило след като Девон и Енви си тръгнаха.
Девон въздъхна.
- Мамка му, напускам града и всичко отива по дяволите.
- Давам ти няколко дни, след което трябва да се прибереш. - каза Уорън. - Искам да направиш нещо за мен през тези няколко дни.
- Какво е то? - попита Девон, след като вече се беше разсънил.
- Искам да попиташ Крис дали ще ни помогне. Кажи му, че Дийн вече е в играта, но вероятно ще се нуждаем и от него. Ако трябва, накарай Енви да убеди Табата, че се нуждаем от Крис тук, защото, ако са верни слуховете, ако тя се върне и падналият ще я последва.
- Ще видя какво мога да направя. - каза Девон. - Крис е странен. Той прави каквото си реши, познаваш го.
Уорън кимна.
- Напомня ми за някой друг, когото познавам.
Девон се изкикоти.
- Добре, голям братко, но не ти обещавам нищо.
- Ще се видим след няколко дни. - каза Уорън и затвори.
*****
Куин забеляза Кат в една от камерите за наблюдение не стената. Тъй като всички чакаха Уорън да приключи разговора си, той се приближи към монитора, защото беше отегчен. Когато гледаше Кат, не чувстваше отегчение.
Смяташе я за красива преди години, но беше подценил в какво ще се превърне. През годините той бе наблюдавал Кат от разстояние. Дори бе наел шпиони, които да работят тук в „Лунен танц“ и да му докладват... Макар че последният, който изпрати, завърши като жертва на едно от скорошните убийства.
Той се напрегна, когато един мъж тръгна право към мястото, където Кат стоеше зад бара, и я хвана за ръката. От това, което виждаше на камерата, Куин можеше да каже, че този мъж не е приятелски настроен.
*****
Тревър влезе в „Лунен танц“, като не знаеше дали иска да разруши мястото или да удави гнева си в няколко галона алкохол. Опита се да се свърже с Енви, но тя очевидно се криеше от него. Табата и Крис най-вероятно наблюдаваха обажданията си заедно с нея. Когато попита всезнаещия брат къде по дяволите е Енви, му се прииска да откъсне главата на Чад заради неопределения отговор.
Тревър видя Кат да сервира напитки зад същия бар, където винаги беше работила. Той се протегна и я грабна за ръката, за да й привлече вниманието, но погледът, който тя му хвърли, го накара да се отдръпне и да седне.
- Промоцията на тейзъри свърши. Мога ли да ти предложа нещо друго? Може би доживотно членство в някой от другите барове? - Кат го погледна невинно с пърхащи мигли. Когато се вгледа в очите му и видя мъката в тях, тя сви рамене. - Съжалявам, истинската ми мишена не е тук. Какво да ти предложа?
Тревър потърка слепоочията си с пръсти. Никога нямаше да разбере противоположния пол. А и те не правеха нещата по-лесни.
- Някои отговори.
- Като? - попита Кат.
- Като къде се крие гаджето ми.
Той повдигна леко вежда, докато чакаше отговор.
- Гаджето ти? Толкова бързо ли замени Енви? - Кат се усмихна, когато той безмълвно се втренчи в нея. - О, имаш предвид Енви.
- Мислиш ли? - каза Тревър саркастично.
- Всичко, което знам е, че бившето ти гадже и брат ми заминаха на нещо като меден месец. Кат сви рамене и знаеше, че това е по-близо до истината, отколкото Енви мисли.
- Мислех, че е с Табата и Крис? - Тревър усети как кръвното му се качва до опасно ниво, като се чудеше дали Чад е излъгал за това.
Кат бързо му наля шот от питието „Плам“, като се надяваше това да успокои гнева в очите му.
- С тях е. Таби и Крис са с тях.
Тя сложи питието пред него и добави:
- Заведението черпи.
Тя се изненада, когато видя непролетите сълзи, събрани в очите му и отразени от светлината.
По дяволите! Тя мигновено съжали за поведението си спрямо него. Искаше й се Куин да изпитва това към нея. Щеше да е хубаво да прояви някакви емоции към нея или това, което беше изпитвала към него. По дяволите! Дори би приела мисълта, че Куин я пренебрегва, ако само имаше смелостта да й го каже в очите.
Пресегна се и постави ръка на рамото на Тревър. След това се замисли как да го разсее и в същото време да си спечели партньор в лова.
Кат се усмихна. В главата й започна да се заражда една идея. Той открито я нарече ягуар онази вечер, така че очевидно не лъжеше, че е изследовател на паранормални явления. Ако момчетата искаха армия, тогава най-малкото, което можеше да стори, е да помогне в набирането й... Нали така?
- Сега, ако ме извиниш, ще се превърна в мишена за вампирите, които остават трупове пред прага ни.
Тя щеше да заобиколи бара, но Тревър я грабна за китката толкова бързо, че тя дори не разбра как е станало. Тя се намръщи при допира на ръката му.
- Пусни ме, освен ако не възнамеряваш да ми помогнеш.
- Сериозно ли говориш? - попита Тревър.
И той беше склонен да вярва, че са вампири поради факта, че явно имаше бум на ражданията при тях... О, и белезите от зъби. Лошото беше, че не беше имал работа с вампири преди... Само по време на обучение. Трябваше да си намери причина да се навърта наоколо, докато Енви се появи. Тогава защо пък да не се помотае със сестрата на конкуренцията?
Когато Кат кимна и бавно отдръпна ръка, Тревър поклати глава. Знаеше, че ще съжалява за това.
- Братята ти ще дойдат ли с теб?
- О, да, но в друга посока. - нацупи се тя. Явно никой не искаше да е в един отбор с момичето.
И за да докажат казаното, Стивън и Ник избраха този момент, за да слязат и да се отправят към вратата заедно. Ник погледна втренчено Кат, като се надяваше, че тя ще разбере посланието и ще направи това, за което Уорън я помоли... Да остане тук, където е безопасно. Той се почувства по-добре, когато тя му се усмихна леко, сякаш бе забравила всичко.
Като погледна отново към вратата, която водеше на горния етаж, Кат кимна.
- Виж, всички са разпределени по двойки тази вечер, освен мен.
Тя се усмихна на Тревър, сякаш това не я засягаше.
- Но няма проблем. Нямам против да ловувам сама.
Тревър се усмихна и сложи ръце на бара. Наведе се, като даде сигнал на Кат да направи същото, и прошепна две думи.
- Не сама. - поклати глава той.
Куин и Уорън се спряха, когато слязоха в нощния клуб. Уорън знаеше, че имат повече от необходимия персонал за тази вечер, така че нямаше да има проблеми, но това не му попречи за издаде няколко заповеди в последния момент.
Докато го правеше, Куин се втренчи в Тревър. Той не пропусна момента, в който Тревър сграбчи Кат за китката... Нито емоционалния танц, който последва. Колко близка бе Кат с този мъж? Държаха се така, сякаш споделят тайна, която другите не можеха да знаят, и това му лазеше по нервите.
- Кой е този мъж с Кат? - попита Куин, когато Уорън спря да говори по комуникационната връзка.
Уорън се обърна, за да види бившето гадже на Енви. Разбра, че Кат казва на Тревър, че Енви вече не е свободна, което беше добра идея. Може би ако Тревър не се мотаеше в бара, изследователят на паранормални явления щеше да разследва другаде.
- Това е местният мазохист, който обича да бъде стрелян с тейзър от привлекателни жени.
Уорън се ухили на собствената си шега. Когато Куин не се усмихна, той съжали, че не се съюзи с Майкъл. Чудеше се дали е твърде късно да смени партньора, но след това отхвърли тази мисъл. Куин и Кейн заедно не предвещаваха нищо добро.
Тревър почувства, че някой го гледа и погледна към вратата. Не можа да скрие изненадата си, когато видя Куин Уайлдър с Уорън Сантос. Ако нямаше други подозрения, Тревър щеше да повярва, че двамата са замесени в убийствата и кроят следващия си ход. Но тази мисъл беше запазена за глупаците от местната полиция.
- Какво прави тук собственикът на „Нощна светлина“? - попита Тревър, като се обърна към Кат.
- Всички се опитваме да разрешим проблема с вампирите. - каза Кат, като погледна Куин предизвикателно. Не може да бъде! Изглеждаше малко смутен. За да изпита теорията си, тя се наведе към Тревър, сякаш шепнеше сладки думи в ухото му. - Имаш ли оръжия, които можем да използваме, за да изравним силите? - тя му намигна, като осъзна, че току-що е спечелила партньор за вечерта.
Тревър се замисли, като се опитваше да си спомни какво има в багажника.
- Да, имам някои неща в колата. - призна Тревър. - Може да се наложи да идем до нас, за да вземем и някои допълнителни, които съм скрил в сейфа с оръжия.
- Идеално.- помисли си Кат.
Докато Уорън и Куин минаваха покрай бара, вниманието на Уорън отново бе отвлечено от комуникационната връзка. Куин нямаше нищо против да закъснее. Това му даде време да разбере какво се случва с щастливата двойка на бара.
Кат видя, че Куин се приближава и бързо се отдръпна, за да не чуе Тревър. Така Куин не можа да попречи на плановете й. Тя се пресегна да вземе една бутилка и видя, че Куин е застанал между нея и бара.
- Мога ли да ви помогна, господине? - попита Кат саркастично. - Знаете, че шефовете не се допускат зад бара.
Куин се приближи още малко, въпреки че почти нямаше място. Сложи ръка на рафта до нея и тя нямаше как да се измъкне. Като видя, че търси с поглед мъжа, с който бе разговаряла... Куин изръмжа.
- Не се разсейвай тази вечер, Кат. Предупреждавам те. Това, че няма да дойдеш с нас, не значи, че вампирите не могат да влязат тук.
Кат въздъхна. Знаеше, че това е изпитан номер. Накарай някой да се чувства важен, като му намериш работа.
- Всичко ще е наред. - каза тя, като мина под ръката му и се насочи към Тревър. - И ако имам нужда от нещо, вече намерих желаещ да ми го даде.
Последните думи бяха изречени с тон на закачка. Беше лъжа, но Куин я вбеси.
Тя се усмихна тържествуващо. Знаеше, че Куин помисли, че има предвид в интимен план, а Тревър помисли, че говори за вампирския лов тази вечер. Уорън приключи в този момент и се отправи към Куин, който беше готов да тръгне.
Куин присви устни, когато застана зад Кат и се наведе, като почти допря устни в ухото й.
- Пожелавам ти безопасна вечер!
Той наблюдаваше със задоволство тръпките, които преминаха по врата и раменете й.
Кат се хвана за бара, защото почувства, че коленете й омекват. Като се опитваше да се успокои, подскочи, когато чу гласът на Майкъл зад себе си.
- Не дърпай котката за опашката прекалено, любов. - напомни й Майкъл, после кимна на Тревър, преди да отиде да се срещне с Кейн на покрива.
