banner banner banner
И настал день…
И настал день…
Оценить:
Рейтинг: 0

Полная версия:

И настал день…

скачать книгу бесплатно

тонкая нитка
под летними облаками
и путь через неё
до конца в тишине.
Хожу вокруг
с твоим образом в мыслях и звуках —
деревья задумчивы
и листья,
любовь протянула пальцы
под летним солнцем
и вдвоём с тобой в тишине.

Сълза

И от върбови клони
потопили в реката листа
е готова да капне сълза,
а между клоните птици
във нощта сънуват небе
и простори.
Спомням в животът
как се сменяха дни,
как годините минаха,
колко луни и слънца
съм посрещнал.
Как като пясък от пръстите
дните изтекоха
и пътеката сочи нагоре.
А сега чаша до мен
и червеното шепне за дни,
за красивото,
когато проблемите
бяха на никой.
Просто дни,
просто дни
без чаша за помен…
А на брега цъфтят незабравки…

Слезы

И ветви вербы потопили  в реке листья,
готова капнуть слеза,
а между ветвей птицы,
им снятся ночью небо и просторы.

Вспоминаю жизнь,
как сменялись дни,
как миновали годы,
сколько лун и солнц
повстречал.

Как песок
между пальцами утекают дни,
Путь указан свыше.

А сейчас передо мной
бокал с красным вином
шепчет о днях красивых,
когда не было никакой проблемы.
Просто дни,
просто дни
без бокала за помин.

А на берегу цветут незабудки…

Вечер през юли

Юли,
тишина, лилава вечер.
Денят си отива,
поклаща бризът клони,
денят изтича като пясък
между пръсти.
На хълбок е полегнал сякаш
и лоши мисли гони.
Отива си,
следи от влюбени
по пясъка оставили.
Рисуващи сърца,
вълна изтрива ги след тях,
а те все така рисуват
до следваща вълна.
Спряло време,
ветрец, ухаещ на земя
от слънцето нагрята,
на зряло жито,
на праскови и дини,
смокини сладки
и небе,
почти до Август
обсипано с звезди.
и чакани надежди.

Вечер в июле

Июль,
тишина, лиловый вечер.
День уходит,
бриз наклоняет ветви,
день утекает как песок
между пальцев.
Как будто прилёг на бок
и гонит плохие мысли.
Уходят влюблённые,
оставляя следы на песке.
Нарисовали сердца,
волна стёрла их след,
а они всё так же рисуют
до следующей волны.
Остановилось время,
ветерок, благоухает земля,
нагретая солнцем,
запах спелой пшеницы,
персиков и дынь,
сладкого инжира
и небо,
почти до августа
обсыпанное звёздами.
И ожидание, что сбудутся надежды.

Скали

Разсъмване.
Небето пише
по себе си
в розово.
С тихи стъпки
нощта се измъква
от новият ден,
мъглив и мъничко мътен.
Излиза и слънцето.
Ще издуха мъглата,
морето
ще ближе пясък с език
и по скали ще въздиша,
ще целува камък след камък,
ще ги обича и шепне…
вричам се в теб и…
обичам ви…
нежни мои, скали,
в зелено облечени

Скалы

Рассвет.
Небо пишет утром
по самому себе
розовым.
Тихими шагами
уходит ночь.
Рождается новый день,
туманный и немного мглистый.
Выходит и солнце.
Исчезнет мгла,
море,
словно языком,
оближет песок
и вздохнёт у скал,
поцелует камень за камнем,
полюбит их и шепнёт:
«обещаю быть с вами
и люблю вас,
нежные мои скалы,
в зелень облачённые».

Импресия

Малко е тъжно,
На липата в клоните
сви си гнездо есента,
лист по лист шари
в охра на късното слънце,
чака ги вятърът
и земята посипва със тях
и се виждат на птици гнездата
до сега скрити оставали.
Помътня
и от мъглата
тихи сълзи
по клони се стичат.
Малко е тъжно,
някак си изсивява,
облаци вече изплакват
мъка по отминало лято.

Импрессия

Немного грустно,
на ветвях липы
свила своё гнездо осень,
лист за листом окрашиваются
в цвет охры на заходящем солнце,
их ждёт ветер,
и посыпается ими земля,
и становятся видными птичьи гнезда,
которые оставались скрытыми.
Потемнело,
и во мгле
тихие слезы
стекают по ветвям