И настал день…

И настал день…

Росен Русев

Переводчик Лилия Охотницкая

© Росен Русев, 2021

© Лилия Охотницкая, перевод, 2021

ISBN 978-5-0055-5106-1

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero

И дойде денят

И е ден,когато всички обичаме,ден ухаещ на люляк,на щастие,лилавеещ  и чист,като моминско причастие.Ухае на пролет,усмивки,на дни неизмислени,на първи листенца ухаена цвят от лилаво и бялопоникнал между първи листа,на дни от момини устни,от задъхани чувства,от любов и милувки,тръпнещи длани,мило очаквани,попили любови първите мислина тръпнеща плът…И е ден…За любов.

И настал день…

И настал день,когда все мы любим,день, когда благоухает сиреньна счастье,лиловая и чистая,как причастие девы.Благоухает весна,улыбки,дни немыслимые,первые листочкиисточают нежный аромат,цветы лиловые и белые пониклимежду первыми листьями,дни девичьих губи чувств,от которых задыхаешься,любви и ласк,трепещущих ладоней,нежно ожидаемых,впитавших любовь.И первые мыслио трепещущей плоти…И настал деньдля любви.

Началото

Спокойно и тихо,с петна от жълтият нарциси първият цвят на зюмбюлипъстрее пътеката.Сиви облаципокриват света,редките капкипо плочките правятмалки мокри петна.Вятър поклащанапъпили клони,нова трева зеленее по склонапогледнала първото слънце.дарило с усмивка света.Начало на пролет…

Начало

Спокойно и тихо,пятнами жёлтого нарциссаи первым цветком гиацинтапестреет дорожка.Серые облаказакрывают свет,редкие каплина плитах создаютмаленькие мокрые пятна.Ветер наклоняетнапоённые ветки,новая трава зеленеет по склонам,увидевшая первое солнце,подаренное с улыбкой миру.Начало весны…

Спомен

Къщичката с покрива полузеленот стари керемиди,вратата дървенаи малкия прозорец —спомени от детството,дърветата встраниразцъфнали, зелении ореха отляво…Пътека със цветяот двете и страни,завършващи със два чимшираи майка микак всеки ден  полива.Сега се връщамв притихналата вечер,поглеждам входната вратаи малкото прозорче,но някак не е същото.Пак тя е – къщатасъс дървена вратаи малкия прозорец,до нея цъфнали дървета,пораснали и остарели,но малката врата,стои притворена и чака…Няма кой да я отвори.

Воспоминание

Домик с полузелёной крышей,покрытой старой черепицей,деревянная дверьи маленькое окно —воспоминания из детства,деревья расцвели, зелёные,и орех слева…дорожка с цветамипо обе стороны,заканчивающаяся двумя самшитамии мама моя,каждый день цветы поливающая.Сейчас возвращаюсьпритихшим вечером,вижу входную дверьи маленькое окошечко,но нет ничего больше.Только он – домикс деревянной дверьюи маленькое окно,около него цветущие деревья,разрослись и постарели,но маленькая дверьстоит приоткрытая и ждёт…Нет никого, кто бы её открыл.Некому сказать: «Добрый день»,Травы стало больше во дворе,а цветов нет.И тишина…Такая тишина…Как на поминках…

В тишина

Клони и сенки,а през тях слънчева мрежаи капки роса по листата…Вятър прокрадва се тихона тополата в клоните,шепот в ухото от морски вълни,извор притаен сред тревата —тънка нишкапод летните облации път през неядо край в тишина.Обикалям наоколо,с твоят образ от мисли и звуци —дървета замислении бързолетни листа,обич протегнала пръстипод лятното слънцеи двамата с теб в тишина.

В тишине

Ветви и тени,а сквозь них солнечная дорожкаи капли росы по листьям…Ветер прокрался тихов ветви тополей,шёпот морских волн в ухо,родник притаился среди травы —тонкая ниткапод летними облакамии путь через неёдо конца в тишине.Хожу вокругс твоим образом в мыслях и звуках —деревья задумчивыи листья,любовь протянула пальцыпод летним солнцеми вдвоём с тобой в тишине.

Сълза

И от върбови клонипотопили в реката листае готова да капне сълза,а между клоните птицивъв нощта сънуват небеи простори.Спомням в животъткак се сменяха дни,как годините минаха,колко луни и слънцасъм посрещнал.Как като пясък от пръститедните изтекохаи пътеката сочи нагоре.А сега чаша до мени червеното шепне за дни,за красивото,когато проблемитебяха на никой.Просто дни,просто днибез чаша за помен…А на брега цъфтят незабравки…

Слезы

И ветви вербы потопили  в реке листья,готова капнуть слеза,а между ветвей птицы,им снятся ночью небо и просторы.Вспоминаю жизнь,как сменялись дни,как миновали годы,сколько лун и солнцповстречал.Как песокмежду пальцами утекают дни,Путь указан свыше.А сейчас передо мнойбокал с красным виномшепчет о днях красивых,когда не было никакой проблемы.Просто дни,просто днибез бокала за помин.А на берегу цветут незабудки…

Вечер през юли

Юли,тишина, лилава вечер.Денят си отива,поклаща бризът клони,денят изтича като пясъкмежду пръсти.На хълбок е полегнал сякаши лоши мисли гони.Отива си,следи от влюбенипо пясъка оставили.Рисуващи сърца,вълна изтрива ги след тях,а те все така рисуватдо следваща вълна.Спряло време,ветрец, ухаещ на земяот слънцето нагрята,на зряло жито,на праскови и дини,смокини сладкии небе,почти до Августобсипано с звезди.и чакани надежди.

Вечер в июле

Июль,тишина, лиловый вечер.День уходит,бриз наклоняет ветви,день утекает как песокмежду пальцев.Как будто прилёг на боки гонит плохие мысли.Уходят влюблённые,оставляя следы на песке.Нарисовали сердца,волна стёрла их след,а они всё так же рисуютдо следующей волны.Остановилось время,ветерок, благоухает земля,нагретая солнцем,запах спелой пшеницы,персиков и дынь,сладкого инжираи небо,почти до августаобсыпанное звёздами.И ожидание, что сбудутся надежды.

Скали

Разсъмване.Небето пишепо себе сив розово.С тихи стъпкинощта се измъкваот новият ден,мъглив и мъничко мътен.Излиза и слънцето.Ще издуха мъглата,моретоще ближе пясък с езики по скали ще въздиша,ще целува камък след камък,ще ги обича и шепне…вричам се в теб и…обичам ви…нежни мои, скали,в зелено облечени

Скалы

Рассвет.Небо пишет утромпо самому себерозовым.Тихими шагамиуходит ночь.Рождается новый день,туманный и немного мглистый.Выходит и солнце.Исчезнет мгла,море,словно языком,оближет песоки вздохнёт у скал,поцелует камень за камнем,полюбит их и шепнёт:«обещаю быть с вамии люблю вас,нежные мои скалы,в зелень облачённые».

Импресия

Малко е тъжно,На липата в клонитесви си гнездо есента,лист по лист шарив охра на късното слънце,чака ги вятъръти земята посипва със тяхи се виждат на птици гнездатадо сега скрити оставали.Помътняи от мъглататихи сълзипо клони се стичат.Малко е тъжно,някак си изсивява,облаци вече изплакватмъка по отминало лято.

Импрессия

Немного грустно,на ветвях липысвила своё гнездо осень,лист за листом окрашиваютсяв цвет охры на заходящем солнце,их ждёт ветер,и посыпается ими земля,и становятся видными птичьи гнезда,которые оставались скрытыми.Потемнело,и во мглетихие слезыстекают по ветвямНемного грустно,все стало каким-то серым,облака оплакиваютушедшее лето.

Как си мило

Как си Мило?Разкажи ми нещо за себе си.Просто да мине времетои да загубим още ден.Мъчно е.Тихо и самотно е в теб.Така е и в мен…И някак пусто е…Как си Мило?Разкажи ми за мъчните дни.Разкажи ми за сълзите,петна оставили по белият лист.Разкажи…По телефон може би.Дори помълчи,Ето така, във слушалката.Мен ми стигада чувам твоето дишане.Усещам те.Разкажи…Как си Мило?…За да спре да боли.

Как ты, милая?

Как ты, Милая?Расскажи мне что-нибудь о себе.Просто проходит времяи потерян ещё день.Мучительно это.Тихо и одиноко тебе.Так же и мне.Как ты, Милая?Расскажи мне о мучительных днях.Расскажи мне о слезах,которые оставили пятна на белом листе.Расскажи…По телефону, может быть.Даже помолчи —так, в трубку.Мне достаточнослышать твоё дыхание.Догадаюсь, что это – ты.Расскажи…Чтобы перестало болеть.

Очите ти – звезди

Очите ти – звезди.Блестят.понякога сълзи таят,но винаги са топли.понякога мълчат,понякога зоват,понякога и болка има.Не казват думи,повече мълчат,но винаги са топли.Мълчат.Очи – звезди.Зоват или мълчат.Сълзи таят и болка.Очи, очи, как винаги блестяти винаги са топли.

Глаза твои – звезды

Глаза твои – звездыБлестят.Иногда слезу таят,но всегда тёплые.Иногда молчат,иногда зовут,иногда в них есть боль.Не говорят,больше молчат.Но всегда тёплые.Молчат.Глаза – звёзды.Зовут или молчат.Слёзы таят и боль.

Есенна песен

Ничие село,в долината прихлупено,от всички забравенои само Господ го пази.Стар чинар,под него земята се жлътналаот листа земята застлали.Очукан, забравен казан,дето компоти са врели,дърва край него нахвърляни,тихо и глухо…Баира още е шарен,а по високото зеленее.Мътно време, облаци,Балканът се готви за есен,скоро дъждът ще запееесенна песен…

Осенняя песня

Ничьё село,затерявшееся в долине,всеми забытое,и лишь Господь его хранит.Старая чинара,под ней – жёлтая земля.Листья землю устлали.Разбит, забыт казан,в котором компоты варили.Дрова около него набросаны,тихо и глухо.Холмы ещё пестры,а на вершинах – зелены.Тусклое время, облака.Балканы готовы к осени,скоро дождь запоёт