Една Вълшебна Коледа

скачать книгу бесплатно


– Не ти ли казах да ме оставиш на мира, Джей Пи? – Промърмори той, когато видя, че редакторът му пресича дървения праг и влиза във вилата, така сякаш притежава мястото.

Откакто нещата започнаха да се объркват, преди малко повече от шест месеца, животът му напълно се обърна с главата надолу: годежът му се провали, той се отдалечи от брат си – с когото бяха много близо до преди всичко това да се случи – не можеше да спази срока за ръкописа си и загуби най-добрия си приятел (който също бе и негов агент) – което оправдаваше присъствието на неговия редактор там. Тъй като бомбата бе избухнала, Джей Пи пое отговорността да се опита да го държи фокусиран върху довършването на ръкописа и да оправдае големия аванс, който бе получил.

– Както ти казах – каза Джей Пи Си, влизайки в стаята и подминавайки го без да го е грижа за враждебните му думи. Той вече беше свикнал с това. Дълбоко в себе си, Джей Пи знаеше, че куче, което лае не хапе. Особено онзи там. – вилата, макар и далеч от центъра, е много удобна ...

Самука му се намръщи, чудейки се защо неговият редактор се държи като агент по недвижими имоти, но преди да има време да се запита какво става, чу шум до себе си. Погледна встрани от Джей Пи и погледът му попадна на... най-сладкото момиче, което някога бе виждал. Русата коса беше свободна и падаше на вълни по раменете. Тя мигна с очи, с толкова светло син нюанс, че изглеждаха като изкуствено оцветени, докато тя сканираше вътрешността на къщата. Нейните черти бяха много нежни, перфектно пасващи на малкия ѝ ръст – поне един фут по-ниска от него – което предизвикваше чувство за защита. Същото видя отразено в очите на Джей Пи и което той се беше заклел никога да не се чувства, тъй като го направиха на глупак. Без съмнение, тя беше красива. Но освен това тя имаше младежко и живо сияние, която да може да порази и най-сериозния смъртен.

Освен него, разбира се.

Момичето мина покрай него, но игнорира присъствието му, напълно фокусирана върху мястото. Тя беше толкова запленена от това, което гледаше, че сякаш беше пред осмото чудо на света, а не във вила на края на Грамадо, далеч от всичко и всички – благодаря на Бога.

Когато тя спря на няколко стъпки пред него, той наблюдаваше извитото ѝ тяло, облечено изцяло в бяло, с тесни панталони от габардин, тениска, яке и дори кецове тип Конверс, целите бели. Тя почти... блестеше... ако това бе възможно.

– Ах, по дяволите, имам халюцинация, помисли си Самука. – Сигурно е по вина на последната чаша черно кафе, което изпих,, каза той, като затръшна вратата зад себе си. Разтърсвайки главата си, той решил да си възвърне контрола над собствения си живот. Или поне, в дома си.

– Може ли да знам какво мамка му е това? – попита той със сумтене, а Джей Пи спря да говори, гледайки встрани от момичето към Самука. Сапука го гледаше гневно, надявайки се, че тонът му ще е достатъчно свиреп, за да ги изгони оттам. Когато погледна момичето, той се изненада да види, че ръката й беше над устата и очите ѝ бяха широко отворени, сякаш бе шокирана от поведението му.

Джей Пи разтърси главата си с отвращение и погледна обратно към момичето.

– Габриела, това е Самука. – Той размаха пръст в негова посока. – Прости му маниерите. – каза Джей Пи с нежна усмивка. – Той е далеч от цивилизацията от дълго време и трябва да е забравил как да посреща гости.

– Гостите са добре дошли само когато са поканени. По този начин мога да откажа присъствието и да избегна това ... неудобство– Самука промърмори, гледайки момичето, чието име знаеше вече.

– Изпратих ти имейл преди две седмици, като те уведомих, че ще ти доведа нов асистент. Очевидно не си го отворил, както правиш с повечето от имейлите ми.

– Разбира се, че не. Нямам време за губене в дребни приказки, все пак имам да предавам ръкопис – отвърна той и погледна отново към Габриела, като му беше трудно да отмести погледа си.

– Който не е готов... – каза Джей Пи, а Самука повдигна рамене.

– Все още. Освен това, не се нуждая от нов асистент.

Успявайки да спре да я гледа, мъжът ги отмина като проклинаше под мустак и се изненада от кристалния глас, който сякаш въздействаше на цялото му тяло.

– Разбира се, че имаш нужда от асистент – каза тя тихо. – Къщата е разхвърляна. Работата ти закъснява. И ти трябват обноски. И подстригване също.

Думите ѝ го парализираха, изненадвайки го с дързостта на момичето, което изглеждаше сякаш едва е завършила училище, въпреки че тонът на думите ѝ не съдържаше нищо друго освен доброта.

– Каква по дяволите си ти ... – започна той, но изгуби вниманието ѝ, когато момичето заразглежда стаята, изглеждайки загрижена. Очевидно търсеше нещо. Когато изглежда го намери, тя прекоси стаята, отиде до масата на ъгъла и взе стъклен орнамент.

– Това трябва да стане...– измънка тя и му занесе буркана. – Къде са онези малки неща? Тя попита с лека усмивка.

– Какви малки неща? – попита Самука намръщено, и тя се обърна към Джей Пи.

– Тези малки неща, с които купуваше кафе – обясни тя на редактора, който я гледаше сякаш е полудяла.

След няколко секунди, когато двамата мъже се спогледаха, опитвайки се да разберат какво иска, Джей Пи попита:

– Монети ли? – Той обърна част от джобовете си.

– Да! – Тя възкликна и цялото ѝ лице светна от радост. Самука не можеше да не си помисли, че е много странна. – Коя е най-ценната? – Попита тя Джей Пи, който ѝ даде монета от един Реал. – Имате ли една от тези? – момичето попита Самука. Той се наведе над масичката за кафе, взе две монети от по двадесет и пет цента и ѝ ги подаде, а тя се усмихна с усмивка на задоволство. Взимайки монетите, тя ги хвърли в стъкления буркан. – Много добре. Платено е.

Самука премигна няколко пъти и наклони главата си, опитвайки се да се осмисли това, което тази луда жена казваше.

– Какво?

– За всяко проклятие, монета – каза тя и погледна към Джей Пи, сякаш, за да се увери.

Джей Пи се засмя шумно.

– Ще бъде наистина интересно... – промълви той, като все още се смееше.

Нетърпелив и неспокоен от присъствието им, Самука изпусна дълга въздишка и каза:

– Когато приключите с играта, затворете вратата. Имам още работа.

Когато се обърна за да се отправи към кухнята, той беше прекъснат от сладкия глас на момичето.

– Джей Пи, благодаря за превоза. Обещавам да не ви разочаровам – каза тя с такава сериозност, че звучеше сякаш му обещаваше да установи световен мир.

После той влезе навътре и най-накрая осъзна, че тя каза, че ще остане. Там. В къщата му. В неговото убежище. Където той не е искаше никой да присъства.

А, не и това.

– Не знам какво си намислила, но ти няма да останеш тук – каза той, знаейки, че звучи грубо, но не му пукаше. Всичко, което искаше, беше да си върне уединението. – Не те искам в къщата си.

Джей Пи изпъшка при грубите му думи, но момичето не изглеждаше да бе чула.

– Самука – запротестира редакторът, когато тя започва да се разхожда из стаята, разглеждайки всичко около себе си, докато си говореше нещо, преценявайки това, което щеше да бъде нейния нов дом. – Габриела ще остане с теб до Коледа. Това е крайния ти срок да предадеш ръкописа си.

Писателят промърмори едно знам,, но не свали поглед от момичето, което вървеше към коридора.

– Тя не ми трябва тук – запротестира той.

– Тя ще остане, за да улесни живота ти. Тя ще поддържа къщата в ред, ще записва каквото ти трябва, ще се погрижи да се храниш, и да предадеш проклетия ръкопис.

Габриела се обърна към двамата с негодувание, прекоси отново стаята и взе стъкления буркан, държейки го пред Джей Пи. Той извади банкнота от два реала от джоба си и я хвърли в буркана.

Тя се усмихна, доволно, сложи буркана отново на масата и отново се заразхожда. Самука хвърли поглед и запротестира.

– Не искам някаква луда жена тук, Джей Пи. Нуждая се от спокойствие, а не от чудачка с буркан, която цензурира думите ми.

– Не съм чудачка с буркан – промълви тя тихо, без да изглеждаше обидена от всичко, което човекът каза за нея. – Къде е коледната елха? – Попита тя, променяйки темата толкова внезапно, че това го обърка.

– Какво?

– Коледното дърво. Остават 15 дни преди голямата вечер. – Къде е твоето? – Попита тя, изглеждайки наистина любопитна и дори загрижена.

– Ще ви оставя да обсъждате тези ... ъм... подробности – каза Джей Пи, като изненада момчето с опита си за бягство. Но преди да успее да го спре, редакторът продължи да говори. – Габриела, ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Успех. – Той се обърна и си тръгна.

– Джей Пи, забравихте си пакета тук. – Той отиде до вратата и извика на човека, който бързо се качваше в колата и запали двигателя. Негодник.

– Не виждам никакви пакети. – Самука чу гласа на Габриела и се обърна да я вида как търси нещо. – Сигурна съм, че той не носеше никакви пакети...– Тя се намръщи и изглеждаше объркана. Той не можа да са въздържи да не мисли, че тя изглежда много сладка с това изражение.

– Ти си пакета – изсумтя той, раздразнен, че вижда красотата на този нарушител и затръшна вратата. Когато той се обърна, тя гледаше към него и ѝ беше забавно.

– Не съм пакет, глупчо. Аз съм жена. – Твоята... ъм... асистентка – каза тя, изглеждайки горда с думите си. – Къде е семейството ти? – Попита тя.

– В тяхната къща – Отговорът беше просто сумтене. Тя леко наклони главата си надясно и го наблюдаваше, отворила уста от удивление.

– Не живееш със семейството си ли? – Той поклати главата си. – Как се справяш с твоята... съпруга?

Самука не можеше да не се намръщи на тази дума.

– Приличам ли на човек, който е женен? – Попита саркастично той, а тя отговори, но думите ѝ бяха без ирония.

– Не съвсем... твърде мрачен си.

Тя се обърна, когато той се намуси и се запъти да влезе в къщата.

– Хей! Къде отиваш?

– Да работя! – Каза тя развълнувано и премина по коридора, сякаш щеше да намери съкровище. – Имам много работа.

Оставен без алтернатива, той я последва, за да попречи на лудата женада навреди на дома му.