Една Пленителна Целувка

скачать книгу бесплатно


Лек ужас премина през Моаре. – Първо ти – каза тя, после се свлече върху стола от обзелото я изтощение. Денят и без друго беше дълъг. Между горещината и опънатите ѝ нерви, беше ѝ дошло повече от достатъчно за един ден.

Но тя трябваше да знае какво е видял Лаклан. Подпирайки брадичката си с юмрук тя насочи вниманието си към него.

Писък изпълни стаята преди той да може да говори, а Моаре скочи на крака. – Какво, по дяволите? Тя последва баща си и Лахлан до прозореца, където майка им, Самюел и Лили бързо се присъединиха към тях.

– Толкова много страх – прошепна Лили, а гласът ѝ трепереше.

Моаре пое дълбоко дъх, а погледът ѝ се закова в сцената, която се разиграваше навън. Гърлото ѝ се стегна от ужас. С треперещи ръце, тя се хвана за перваза на прозореца.

Двама мъже държаха вдовицата Пиер и я влачеха ритайки я от дома ѝ и крещяха. Моаре преглътна с усилие и ѝ се искаше да погледне настрани, но в същото време не може да спре да гледа. Искаше да избяга на улицата. Да помогна на горката стара жена. Да настоява мъжете да я освободят. Но всичко, което можа да направи бе да се взира.

Самюел каза: – И гняв... аурите им са огнено червени.

Лили се обърна, покривайки лицето си с ръце. – Тя толкова се страхува... толкова е разстроена. Защо я водят?

– Тя е невинна... – Лахлан поклати глава.

Бащата прегърна Лили с ръка. – Ела, момичето ми. Той я насочи към един стол и ѝ помогна да седне, преди да се обърне към другите. – Лахлан, най-добре сега да кажеш на всички какво си видял.

Самюел дръпна ръката на баща си. – Трябва първо да опаковаме каквото можем и да тръгнем. Той може да разкаже на момичетата, докато пътуваме.

Майката обгърна с ръце Самюел и го придърпа към себе си. – Тихо сега.

Моаре насочи цялото си внимание към Лахлан и захапа долната си устна, докато го чакаше да проговори. Тя бе готова да се обзаложи, че видението му съвпада с нейното. Може би бе видял липсващото парче, което да превърне видяното от нея в нещо смислено.

Той погледна тавана, издишвайки бавно. – Видях това. Той посочи към прозореца. – Вдовицата Пиер бе обвинена във вещерство и завлечена навън. Той сви юмруци от двете си страни. – Тя не е вещица. Просто е една самотна стара жена.

Моаре преглътна покрай бучката в гърлото ѝ. – Аз също я видях. На тъмно, мръсно място. Тя се страхуваше и умоляваше някого.

Силната ръка на бащата се отпусна на рамото на Моаре и тя наведе главата си към ръката му.

Лахлан поклати главата. – Страхувам се, че Самюел е прав. не можем да останем тук още дълго.

Сърцето на Моаре се сви. Тя не искаше да напусне Франция – да напусне Бастиен. Тя вдигна главата си, стоейки изправена. – Защо не? Това е нашият дом.

– Ние сме изложени на по-голям риск от всеки друг тук. Лаклън я погледна, а погледа му казваше, че знае.

– Не, ние внимавахме. Моарe изправи гърба си и вирна брадичката си. – Никой не знае тайната ни.

– Видях да влачат Лили във вериги. А къщата ни гореше. Майка плачеше. Лахлан поклати главата. – Трябва да тръгнем преди моето видение да се сбъдне. Той се загледа втренчено в Моаре. – Вие знаете, както и аз, че единственият начин да спрем това е да сменим посоката.

– Аз ли? Но защо? Гласът на Лили прошепна в стаята.

Бащата погледна към майката. – Мисля, че е дошло времето, да им кажем какво се случи в Шотландия.

Майката кимна категорично. – Седнете всички.

Моаре издиша раздразнено, докато семейството ѝ се настани по местата си около старата дървена маса. – Вече знаем за Шотландия.

Сълза се отрони от окото на бащата, докато поклащаше главата си. – Не, не знаете цялата истина, момичета.

– Вижте – Майката направи пауза, хващайки ръката на бащата в своята – ние не напуснахме Шотландия, защото искахме. Ние избягахме, за да защитим вас, както и себе си.

– От какво? Лили се обърна към баща си със широко отворени очи.

Той избърса сълзата от бузата си. – Вашата майка, дано Бог даде мир на душата ѝ, заедно с бащата на Самюъл и майката на Лахлан, бяха обвинени във вещерство. Гласът му стана дрезгав от емоции, а Лили сложи ръката си в неговата, описвайки малки кръгове. – Скъпата ви майка ми каза да защитавам слабите, каза той, когато погледна жената, която сега наричаше майка и „ваша леля Айлис“.

Майката се намръщи, а очите й блестяха пълни със сълзи. – Хората не разбираха дарбите им, и още повече не биха разбрали вашите. Затова ви учихме да ги криете. Не знам как ще ни открият, но Лаклан и Самюел са прави. Трябва да тръгваме.

Столът на Лахлан одраскал пода, докато той се наместваше. – Какво за моя баща?

– Всичко е много тъжно. Майката сведе глава и раменете ѝ трепереха. – Тълпата, която дойде след майка ти удари баща ти толкова силно, че той нямаше никакъв шанс. Подсмърчайки, майката вдигна глава, за да срещне погледа на Лаклан. – Може би е било благословия, защото той е избегнал кладата.

Сърцето на Моаре биеше силно. Нейната майка e била изгорена – обвинена в това, че е вещица... и убита.

Тя искаше да крещи, да избяга, да забрави всичко, което ѝ казаха. Тя знаеше, че майка ѝ е починала заедно с другите, но винаги ѝ е било казвано, че е било нещастен случай. Нищо повече. Тя стисна ръцете си в скута си и се втренчи в баща си. – И сега същата съдба ли ще ни сполети?

– Не. Самюел стана. – Никой не е дошъл още. Трябва да тръгнем преди те да дойдат.

Майката кимна, докато се изправяше на крака. – Бързо сега. Вземете само това, което трябва, и нищо повече, отколкото можете да носите.

Лили спря на половината на пътя до кухнята и се обърна към родителите си. – Къде ще отидем? В Испания, както и другите ли?

– Не – поклати глава бащата – Ще пътуваме по брега пеша, после ще се качим на кораб за Англия.

– Сега побързайте. Майката махна с ръце към вратата на кухнята.

Моаре изтича след Лили, влизайки в спалнята им точно зад нея. Никоя не губеше време да говори, докато пълнеха това, което им трябваше в раници. Изпълнила задачата Моаре стоеше близо до вратата и гледаше Лили. Сладката ѝ сестра се тресеше от главата до петите докато си опаковаше багажа. Тока ли щяха да бъдат нещата до края на живота им? Винаги ли щяха да крият дарбите си? В очакване на деня, в който ще трябва да оставят всичко след себе си отново? А бъдещите им деца?

Моаре затвори очи срещу мислите и емоциите, които бушуваха в нея. Имаше много неща, които тя не можеше да контролира, но взе решение в този момент. Бог ѝ беше свидетел, тя щеше да контролира нещата, които можеше.

Щеше да се погрижи да не предаде дарбата си, и децата й да нямат нейните тревоги. Моаре никога нямаше да се омъжи. Никога нямаше да има собствено семейство.

– Моаре.

Тя отвори очи и видя Лили да стои до нея, с раница в ръка. – Готова ли си? – попита Моаре.

Лили кимна и мина покрай нея, след това се завъртя, за да е с лице към нея и спря. – Какво си мислеше преди малко.

– Че никога няма да се омъжа. – Каза Моаре.

Лили наклони главата си съвсем леко. – Но разбира се, ще се омъжиш.

– Не, няма. Защото отказвам родя деца в такъв жесток свят. Моаре сви раменете си и повдигна брадичката си. – Няма да подложа едно невинен създание на това. Тя махна ръката си в пространството около тях. – Не искам да се тревожат за сигурността си или за моята.

Лили я гледаше втренчено, а кристално-сините ѝ очи бяха пълни със съчувствие. – Разбирам, макар да се надявам да размислиш някой ден.

– Няма да го направя. Никога. Моаре силно разклати главата. – Това, което имаме не е дарба. То е проклятие.

Лили въздъхна. – Грешиш и някой ден ще разбереш.

Моаре поклати глава докато последва Лили в стаята. Тя не знаеше какъв ще бъде животът им след минути, но беше решена да следва своя път. Тя щеше да живее в самота. Живот на старо мома и неспособна да предаде проклятието си. Нямаше да има кръв по ръцете си.

Нищо не би я убедило в обратното.